Дарове

Към категория Даровете

Как ранният контакт променя майката и бебето

Ранният контакт между майката и бебето има доказани ползи и за двамата. В много страни прилагането му е норма в добрата грижа за жената и нейното новородено.

Първата прегръдка кожа до кожа оказва влияние върху адаптацията на бебето, върху развитието на мозъка и имунитета му, върху здравето и емоциите му.

Тя подготвя майката за новата й роля, помага й да се възстанови по-бързо след раждането, намалява риска от изоставяне на бебето и осигурява добри условия за начало на кърменето.

Как два часа върху корема и гърдите на мама предизвикват тези промени и водят до дългосрочни последици?

Адаптация на бебето
Поставено върху майка си кожа до кожа бебето се успокоява и притихва, усеща топлина и познатите мирис и глас на майка си. От топлата вътреутробна среда то се озовава в нова, по-студена.

Същевременно не е в състояние само да регулира телесната си температура и студът силно го стресира. Природата се е погрижила бебето да бъде затоплено на сигурно място – в прегръдката на майка си.
Установено е, че локалната температура на майката се повишава, за да затопли положеното върху гърдите й бебе. И още – температурата на бебето е по-висока когато е върху тялото на майка си, отколкото когато е завито на топло в леглото си.

Повишената температура на гърдите засилва и аромата от Монтгомеровите жлези около зърното. Този аромат е идентичен с аромата на околоплодната течност и е познат на бебето, чиeто обоняние вече е добре развито.
Бебето се успокоява и безпокойството му намалява дори когато му бъде поднесен само памук, „ароматизиран“ от гърдата на майката.

Поемането на първите глътки коластра, спокойствието и регулирането на температурата намаляват риска от хипогликимия при бебето. Сърдечният му ритъм се стабилизира.

Бебето само произвежда окситоцин, но през плацентата, а след това и с кърмата получава допълнително и от майката. Високите нива на хормона влияят върху регулирането на съня му и върху понижаването на стреса. Деца, при които е осъществен ранен контакт имат по-дълбок и стабилен сън, а всеки родител знае как това се отразява на съвместния живот с бебето.

В книгата си „Защо обичта е важна“ Сю Герхард (Издателство „Изток-Запад“, София 2014) разглежда как обичта моделира мозъка на бебето. Ще цитирам само: „Първите източници на удоволствие са миризмата, докосването и звукът. Бебетата могат да различават гласовете на родителите си и ги предпочитат пред всички останали. Нежната прегръдка е най-мощният стимул за развитие, по-силен дори и от кърменето.“

Стимулацията на новороденото чрез погалване, говорене и закърмяне е биологична норма за доброто развитие на мозъка му. Хормоналните промени и нервните импулси, които протичат докато то лежи върху майка си и бива милвано от нея, спомагат за по-бързата му адаптация, създават му чувство за сигурност и спокойствие.

Влияние върху кърменето
„Самият ранен контакт кожа до кожа без каквото и да е кърмене благоприятства за продължителното кърмене“, отбелязва педиатърът Арман Малка в статията си „Кърменето, или изкуството да подхранваме една връзка“ („Изкуството да храним бебета“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София 2014).

Поставянето на бебето върху майката и оставянето му само да определя темпото и да реши кога ще засуче, оказва положително влияние върху началото на кърменето. Когато бебето е готово, то успява да достигне гърдата и засуква.

Междувременно нивата на окситоцина и пролактина, които са отговорни за синтеза и изтласкването на кърмата, достигат високи нива в тялото на майката. Докосването на бебето, звуците, които то издава, масажът, който прави с ръце и уста на гърдите, погледът, който вперва в очите на майка си – всички тези привидно незначителни детайли подготвят добрия старт на кърменето чрез синтеза на окситоцин и пролактин.

След успешното начало, майката е по-спокойна и сигурна в способността си да нахрани бебето. Тя остава отворена за сигналите, които то дава, откликва по-бързо на тях и се съобразява с ритъма на кърмене, от който бебето има нужда. Това повлиява положително на кърменето и съвместния живот както през първите месеци, така и след това.

Получава се омагьосан кръг, който работи в интерес на двойката. Майката е спокойна и производството и потичането на кърма не се смущава. Бебето суче, спокойно е, има по-стабилен и дълбок сън. Сученето стимулира производството на повече кърма, майката няма притеснения около храненето и наддаването на детето, възстановява се бързо след раждането, в добро психо-емоционално състояние е и откликва на нуждите на детето. Двамата изграждат силна връзка и изпитват удоволствие от общуването си.

Посяване с майчиния микробиом
Първият контакт на детето с майчината кожа помага за населването му с бактерии. Повечето от тях са полезни, а срещу болестотворните то ще получи антитела от кърмата. Толкова съвършено е замислено от природата!

Ако по някаква причина бебето не може да бъде оставено при майката, най-доброто и сигурно място за него е прегръдката на бащата, отново кожа до кожа. Установено е, че хора, които живеят заедно имат подобна бактериална флора и чрез млякото майката ще предпази бебето и от евентуални болестотворни бактерии, дошли от бащата.

Какво е значението на бактериите? Учените установяват, че ние съжителстваме с трилиони микроорганизми, които играят ключова роля за здравословното ни състояние. Те изграждат човешкия микробиом и броят им надвишава 10 пъти броя на нашите клетки! Дисбалансът при тези наши малки помощници може да доведе от привидно леки проблеми като понижен имунитет и храносмилателни оплаквания до сериозни автоимунни заболявания.

Най-новите изследвания в областта показват, че ако бебето не е населено с майчини бактерии при раждането, неговият микробиом остава непълен. Съществува теория, че в този случай бебето никога няма да развие имунната си система до своя пълен капацитет и ще остане уязвимо през целия си живот.

В утробата то живее в почти стерилна среда. Преминавайки през родовия канал започва срещата му с неговите нови приятели. Населването на бебето с бактерии продължава по време на контакта кожа до кожа след раждането и по време на кърменето. Раждането и първите часове след това са залог за здраве цял живот.

За бебето, родено с цезарово сечение, първият контакт е още по-значим, защото то не е влязло в досег с бактериите в родовия канал. За да му се осигури среща с майчините бактерии съществува практиката бебето да се обтърква с тампон, поставен преди това във влагалището на родилката.

Засилване на връзката между двамата
Учените продължават да изследват биохимичната вихрушка и мозъчните промени, които настъпват, когато жената прегърне току що роденото си дете.
И докато човекът търси отговори и анализира защо и как една прегръдка може да ни промени, за животинския свят и особено за бозайниците, първият контакт е просто норма. Нещо повече - често е въпрос на оцеляване.

Веднага след раждането си малки плъхчета са били отделяни от майките. След три дни са върнати при тях. Нито едно новородено не оцелява!

Когато прочетох това се сетих за две случки от детство си:
Новина! Козата на баба е родила и ние бързаме да видим малкото. Нямаме търпение да го пипнем, а то все още едва стои на краката си и търси да засуче. Майка му го ближе. Студено е. Ние искаме да го избършем и да го гушкаме! Козата напрегнато следи въодушевлението ни. Баба ни забранява да се доближаваме и да пипаме ярето, защото ако сега се отдели от майка си, тя няма да го иска след това и няма да му дава да суче, ще го гони и то вероятно ще умре.

На гости на другата ми баба сме и от тавана чуваме писукане. Качваме се горе и откриваме скоро родени котенца. Ах, че красота! Ето я новата игра! Слизаме ентусиазирано и обясняваме на баба, че ще правим легло на котенцата на топло, защото са много малки и сладки. Ще се грижим за тях! Баба ни забранява да ги пипаме, защото котката ще ги изостави, няма да ги познава, ако миришат на нас. Малко по-късно не намираме котетата на тавана, майка им предвидливо ги е преместила.

Макар че имаме "разум", ситуацията при хората не е по-различна. Доказано е, че и при нас има връзка между първия контакт и отношението на майката към бебето. При застрашени групи контактът кожа до кожа в първите часове след раждането може да намали значително процента на изоставените бебета.

Виновник за това може би е окситоцинът, който се произвежда по време на раждането, а след това при близко общуване с бебето и по време на кърмене. Той е известен като хормон на любовта - повишава прага на болката, засилва чувството на обич и предизвиква усещане за сладко блаженство. Окситоцинът намалява нивото на стреса и задейства инстинкта да се погрижим за по-слабите от нас.

При опити, проведени с плъхове, е установено, че нераждало животно, на което се дава окситоцин, започва да прави гнездо и да се подготвя за отглеждането на потомство. И тъй като няма свои деца, плъхът търси чужди новородени, които явно припознава като свои и ги отвлича.

Преди две десетилетия в САЩ са наблюдавани две групи майки – първата група е разделена от бебетата си по време на болничния престой и ги вижда само в часовете за хранене. Втората група има първи контакт кожа до кожа и прекарва с бебетата поне 2/3 от времето на престоя в болницата.

Установено е, че двойките от втората група имат по-силна връзка и след години, а майките са по-внимателни и отзивчиви към децата си. На 5 години децата имали по-висок коефициент на интелигентност (което може да се свърже и с това, че майките им разговарят повече с тях, а може би са кърмени и по-дълго). Разликата между двете групи жени и връзката с децата им е констатирана.

Майката установява връзка с бебето си още през бременността. То усеща емоциите й като свои чрез биохимичната комуникация, която осъществяват. Познава гласа й. Подготвено е да я разпознае и обикне чрез обонянието и вкуса си по време на кърмене, може да вижда точно колкото да зърне лицето й когато лежи на гърдите й.

При раждането двамата вече донякъде се познават и не започват нова връзка. Бебето инстинктивно очаква от майка си да го защити, стопли и нахрани. За да оцелее. Майката инстинктивно е подготвена да посрещне бебето си, да го прегърне, затопли и нахрани. Тези механизми се задействат на подсъзнателно ниво.

Когато са отделени един от друг, майката и бебето нямат възможност да изживеят определен етап от развитието си и това се отразява в бъдеще по един или друг начин. Като „разумни“ същества ние не изоставяме бебетата си и търсим начин да компенсираме раздялата през важните първи часове след раждането. Вероятно в някои случаи успяваме.

Влияние върху майката
В тялото на току що родилата жена хормоните бушуват. Окситоцинът оказва най-силно въздействие в този период. След раждането синтезът му се повишава от гушкането на бебето и кърменето. Той влияе на матката, която продължава да контрахира, за да се роди плацентата. След това под въздействието на същия хормон тя продължава да се свива и рискът от кръвоизливи намалява.

В процеса на кърмене окситоцинът е отговорен за изтласкването на кърмата от гърдата. Всяка кърмила жена знае как млякото само потича при вида на бебето и дори само при мисълта за него. Хормонът на любовта върши това.

Той действа и върху мозъка, като предизвиква усещане за сънливост и блаженство. Намалява стреса като подтиска отделянето на стресови хормони. Същевременно изостря чувствителността към по-слабите и по-малките и подготвя жената за ролята й на майка.

„Този хормон намалява активирането на мозъчно ниво на зоните, асоциирани с тревожността, стреса и по-общо негативните емоции, благоприятства едно относително предпазване на майката от разстройващите афекти, идващи от външния свят. Това улеснява осъществяването на интимна връзка между майката и бебето й и благоприятства за неангажираността й в моменти, когато връзката изисква повече внимание и грижи“ пише Арман Малка в „Кърменето, или изкуството да подхранваме една връзка“.

Контактът с бебето носи удоволствие на майката и заради увеличените нива на ендорфини, които намаляват болката и ни правят щастливи.
Биохимичните промени й помагат да се посвети на новата си роля, да се фокусира върху бебето и без дилеми да се посвети на отглеждането му. И както Малка отбелязва „Сигурно благодарение на тази безусловна неангажираност на майките човешкият род е оцелял“.

Няколко книги на български, свързани с темата:
Книга за кърменето
Азбука на кърменето
Защо обичта е важна
Изкуството да храним бебета
Завръщане към изгубеното щастие
Микробният фактор
При подготвянето на текста ми помогнаха и лекциите от обучението за консултанти по кърмене на НАПК

Снимкa: cordmama.com/monetnicole.com